Хитри тактики, системи, уравнения,
думи в хаос хвърляни за забавление,
но клишето си личи и дразни
умните! Какви съблазни
има в интернета наш -
игра на думи, тривиалност,
от нашите творци нула реалност!
Всекидневно, изтъркано перо и слово,
едно и също пеят и играят хоро?!
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
Скара се петелът на кокошката и днес,
че не дойде пак на кокошия конгрес,
освен че снася мънички, малко яйца,
опитва се да кукурига, пъчи гърди, глава!
Скара се петелът на кокошката и днес,
не приема извинения , че била във стрес,
той мъжкар е, иска своето, а тя
кой и е виновен , че е кокошка!
поезия клип А.Х.Т. sekiratа cekupama
sekirata V kurnika sibirianski
https://www.youtube.com/watch?v=E8iQ-wZGsto
знам че пак ще порасте!
Дали нитрати ще му липсват
или пък алергени липсват,
глутен, палмово масло,
яйчен прах, соя, брашно
пълно с бял прашец,
и боб пълен със гъгрец!
Месо ярко - боядисано,
замразено, "калайдисано"
лъщи в лъскави витрини,
внос от минали години!
Сирене не, а извара
всичко скъпо се продава,
а народът си купува,
трови се да не гладува!
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
Тук пиша тъжно и страшно,
да те боли е ужасно,
да ти се къса сърцето,
да плаче с тебе морето,
птица в небе да не пее,
народ заблуден да блее!
Ако искате ме четете,
някои лъжат, простете
с таквиз аз не ще да споря,
народът български е в неволя,
послушно влачи хомота
и подарил си живота
на шепа чужди и наши,
крадци, убийци, апаши...
помощ от нейде чака,
светлинка да проблесне в мрака!
Попитай ме,
защо не мога да забравя
що съм строга
към собствената си съдба
и не признавам любовта?
Попитай ме,
защо не мога и да плача вече,
да се смея,да свиря даже и да пея?
Изсъхнаха мечти крилати,
слана ги ослани,пернати
птички днес се реят,
а славейчетата не пеят.
Душа и тяло боледуват,
а някои само мъдруват,
всичкo чакат наготово
да дойде време добро,ново!
Обезверена,огорчена,
паднала, но не сломена,
отправям поглед, взор нагоре
и виждам моята звезда там горе,
която кани ме за път последен.
Оставям те, земен живот неверен!
Най-страшният кошмар за мафията е обединението на тоя народ и
изправянето му срещу нея
Душата ми е само моя,
животът ми, дори покоя
обречени са. Аз не спя
и не тъгувам вече, бдя,
пазя чувствата красиви,
останали във мене живи.
Не ще ги погреба тук зная
и повече не ще да трая,
но как с България да…
Дива самодива си за мен
със очи небесно сини.
Дива си, със поглед изумен
аз отвръщам ти със сетни сили.
Диво гледаш ме и ме опиваш,
дълбоко в мен си и попиваш.
Бяла си, като лавина!
Страстна си! Над мен премина
и остави луд копнеж,
ненаситност, сласт, летеж.
Мираж не си, не си илюзия,
небесно синя си прелюдия.
Какво е да целуваш,
когато вън пече?
Какво е и да плачеш,
когато дъжд вали,
когато сто сълзи
не могат да измият
горещите следи
на болка и тъга
по теб и любовта.
Недей да ме проклинаш,
недей да ме кориш,
със хули ме заливаш,
недей да ме виниш!
А любовта е сляпа
и няма спирка тя,
и днес на тази дата,
подавам ти ръка
за сговор и любов.
Обичам те, любов!
Щастлива съм, този свят е и мой ,
с страхливите не влизам в бой ,
горях и страдах , плаках , пях ,
за обич, за любов копнях !
Да изгоря, да се разпръсна искам
в искри, във огнена черта ,
щастлива да умра тъй искам ,
мигът във времето да спра !
Обичам да те гледам,
красив, небрежен, мил,
във теб да се разтварям,
да се топя безспир!
Целувай ме в омая,
обичаш ме, аз зная,
до тебе ще заспя,
щастлива, влюбена
и ще те сънувам,
че с теб летя на воля,
жадувам…
Коя е тя ли? Ами тя е политическа личност с връзки И в Кърджали...приятелка на убийца, държи в ръцете си www.blog.bg с www.esen.blog.bg и с цял взвод чуждица.Слага рога на съпруга си и се представя за голяма българка/Боже опази/,представя се и я натрисат, като най талантливата , интелигентна...но Е интригантка с преливаща злоба и завист.
Това стихо пуснах на 7.02.2009 в sekirata.blog.bg и на 10.02.2009 ме изтриха
Не става тя за поетеса,
не става тя и за художник,
за някои била контеса
влюбена в един безбожник.
Тук от графа тя се скрила,
търсела любов, закрила,
имала свободно време,
но пък дявол да го вземе,
принцът нямало го тук
в този блог и тя напук
паснала си с интригантки,
поетеси самозванки.
Правосъдие раздава,
с връзки тук се подвизава
с тези нейни пет шест ника-
всичките лика прилика.
Тук приятелки и мили
са ласкателки злобливи,
на един акъл са всички,
повечето нощни птички.
Не става тя за поетеса,
терор налага ми, намеса,
с мъже и със пари играе,
мен иска тук да изиграе.
Аз не нося тежка роба
и не разбивам души, мога
походът и днес да спра,
дори с риск да умра.
Коментари
1. анонимен - koia e ?
07.02 22:43
koia e ?
Изтрий
2. optimum2 - Поздрави
08.02 10:07
Лек ден ти желая.
С усмивки.
))
Изтрий
3. sekirata - Благодаря, значи ме разбра?!
08.02 14:13
optimum2 - Поздрави !
Лек ден ти желая.
С усмивки.
))
Усмивки и на теб!
Нещо ме…
Щастлива съм, този свят е и мой ,
с страхливите не влизам в бой ,
горях и страдах , плаках , пях ,
за обич, за любов копнях !
Да изгоря, да се разпръсна искам
в искри, във огнена черта ,
щастлива да умра тъй искам ,
мигът във времето да спра !
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama