СПОДЕЛЕНО
69, Плевен, Болгария



Вижте ме добре и запомнете,
искам да живея, разберете,
тук в България да съм щастлива,
във Родината моя красива.
В очите ми блестят искри,
палят те, горят, боли
сърцето всеки божи ден,
на чувства разни то е в плен.
Аз съм, като вас човек,
като вас във студ и пек
боря се за хляба наш
и приятел си оставам ваш.
Моля ви, хора добри,
знам че всички ви боли
истината за живота,
но знайте,аз не съм пилота...
Пътник съм аз, като вас
и чакам моя сетен час,
прегърнала с ръце Земята,
и моята Родина свята,
последен сън аз да заспя.
Спокойна искам да умра.

0 просмотров
 
Комментарии

Комментариев пока нет.
Будь первым - напиши свой комментарий.

Дневники
Дневники обновляются каждые 5 минут