Зима е. Стоя седнала до камината, където пламъчетата весело се гонят и пръскат топлина наоколо. Макар и заобиколена от уют, в душата ми цари хлад. Нощта отново замести деня, но този път тя не бе така тиха, както обикновено. От някъде в далечината се долавяше детски смях на едно малко момиченце. Когато се заслушах по-внимателно, разбрах, че този смях не бе толкова далеч и щом погледнах през прозореца видях момиченцето с поруменели бузки да ми се усмихва. Загледах се ! То ми беше познато. Едва поглеждайки грейналите му от радост очи, разпознах себе си. Магията на Коледа ме бе върнала…
Без теб на Коледа |
Колко светъл изглежда града с тези коледни снежни килими! Нещо ново излъчва снега, нещо чисто в душата му има! С настроение и красота иде тихата коледна вечер. Ала всички красиви неща са ми чужди, щом ти си далече. Припев: Не е същото без теб, не е истинско! Мойта Коледа без теб не е приказка! Всички малки чудеса гаснат без следа без твоя дъх, без твоя смях, без теб на Коледа! Стана хубава мойта елха - точно както я правехме двама. Но сега носи само тъга … |