Вълшебният
воал
Имало едно време един рибар, който си
живеел честито в колиба на брега на морето.
Един ден, когато хвърлял въдицата,
той помислил: „Какъв хубав ден! Морето е синьо, гладко като огледало и
зеленината на приморските борове е омайна!“
Докато се любувал на хубавия изглед,
някакъв сладък мирис изпълнил въздуха. Той оставил въдицата си и поискал да
разбере откъде иде, това вълшебно благоухание. Тръгнал и лека-полека, както
прави кучето, проследил дирята на мириса. Така забелязал някакъв великолепен
воал, преметнат на едно борово клонче.
— Какъв красив воал! —…
Човекът, който
карал дърветата да цъфтят
В едно малко японско селце живеел
преди много години един старец със своята жена. Веднъж мъжът отишъл в планината
за сухи съчки. Като се уморил да ги прави на вързопи, той седнал върху един
дънер да похапне. Тогава едно мършаво бяло куче кротко се приближило до
него.
— Горкото куче — рекъл той, — трябва
да си гладно. Дръж, хапни това. Малко е, но нямам друго. В къщи ще се наядеш до
насита.
Той дал на кучето каквото му било
останало от яденето, после нарамил съчките…