Съмнения и пак съмнения.. в душата ми се криеха дълбоко. Доверието е умение, което аз не мога...
(Вината не е моя, живота тъй научил ме е на тревога..да разбера необяснимото все още аз не мога..)
(Изгубих страница от нашата обща книга..Съдбата сякаш злобно ми
намига...Да продължа историята си не мога и черногледството превърна се
във втората ми природа...)
И все пак вълшебството беше там между петте сантиметра които деляха
моите от твоите устни и знам,че където и да се е запиляло, то все още
съществува, което значи че...
Nuk ka ende komente.
Lini komentin tuaj, filloni diskutimin!