Не искам да ме търсиш. Не искам да ми се усмихваш. Можеш дори и да не ме докосваш.Искам само когато четеш това, да виждаш мен. Не, не лицето ми, не очите ми, не косите ми. Искам да видиш мен!Тази, кояyто изрича тези думи, е моята душа. Искам да можеш да видиш същността . Да се докоснеш нежно през обвивкитa, докато MeH видиш a3 CyM vсъвсем истинск- гол.Искам да усетиш това приказно вълшебство, което шепнешком да се прокрадне до сърцето ти. О, как копнеяa да ме изслушаш, да се опиташ да ме разбереш! Не е лесно истински да ме познаваш, но успееш ли, ще съм изцяло твояy. Не си ли копнялa и ти някога да изречеш на един дъх всички онези дълбоко скрити думи и копнежи? И когато ги подариш на друго сърце, то нежно да ги прегърне, да се усмихне, да каже нежно "Обичам те!" Да... как копнеяa ти, непознатa, да си онзи, койтa да ме познава истински. Да види мен, да се докосне до мислите ми, поглеждайки в очите ми! Не се нуждая от снисходителните ти усмивки и небрежното махване с ръка. И ако ти, страннико, махнеш с ръка на молбата в очите ми, тогава не си ми нужнa. Не, не ще те мразяy. Върви си по пътя , и намери това, което търсиш. Ако занеш какво е то... Знам, че си ме търилa в сърцето си точно такав, каквато съм. Обичалa си ме, познавалa си ме и преди. Преди да ме видиш. Аз не съм непознат за теб, щом виждаш в душата ми прелестта на житата, протегнали ръце към безкрайната синева... Можеш и да не ме познаеш сред тълпата, защото аз не съм такав, каквато изглеждам. Аз съм душа, която изрича за теб всички тези думи, която чувства всичко това. Аз съм един далечен, извисен дух... Ще го видиш в очите ми - в замисления поглед, вперен в бялата птица в небето, и в леката тиха усмивка, малко тъжна, малко весела. Ще го видиш в разпилените ми коси в плен на втъра, в ръката подпряла лицето ми. Ще те оставяM сам да си гa представиш. А може би дори аз не знам как изглежда то... Защото съм .... Аз съм онзи шепот във вятъра, който зове теб любов.

Like! 15