Някой ден любовта ще си отиде. Единствената,живата,вечната... Тази,без която не може да живееш,да дишаш,да съществуваш. Ще останеш сама,разбита,неразбрана. На границата между Ада и Рая ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала,любовта на живота ти? Тази,която отвори небесата си за теб,разаходи те из слънчевите си градини и после те захвърли в пустинята. Една любов,която ти даде всичко и после ти го отне. Боли.Заради болката знаеш,че още си жива. А някъде в дълбините на последните оцелели клетки ще крещят спомените, потъпкани от несправедливите житейски обрати. В сърцето ти ще тлее пламъка на потушения огън. Този,който никога няма да се разразаи отново. В душата ти ще е пусто,като морски бряг,пометен от цунами.Нищо няма да чувстваш. Тялото ти може да е физически живо,но душата ти отдавна ще се е преселила в лоното на пълната забрава. Апатия и тишина.А след тях-викове!На отчаяние.На безпомощност.На лудост. Ще проклинаш съдбата.Ще мразиш живота.Ще поискаш да умреш.Няма спасение... Още си тук-Необичана,забравена и нежелана. Колко още можеш да търпиш?Докога ще вярваш?Нима пак искаш да паднеш в коварния капан? Цялата си потрошена,изцедена,пребита... Защо си причиняваш това?! Заклинанията свършиха.Обещанията се изпариха.Вечността достигна своя край. На какво се надяваш?Какво очакваш да се случи? Защо позволяваш на Надеждата да се прокрадва в атрофиралите съдове на сърцето ти? Не я допускай повече там!Изгоря от любов!Но не умря от любов.Изгуби войната Стана жертва на собсвените си безмилостни емоции. Живот сред пепелта?Сиво,скучно,спокойно...Струва ли си?Искаш пак да гориш? Да усетиш топлината на пламъците?Да те уцелят искрите на страстта и да се разбиеш като фойеверки в нощното небе? Още веднъж да полетиш?Останаха ли ти сили?Една звезда ще носи твоето име. Само звездите са вечни.Другото е илюзия... И пресъхналите сълзи,и свитото сърце,и опустошената душа. На дъното си.В мрака няма надежда.В мечтите няма смисъл. Любовта си е отишла безвъзвратно...Защо я търсиш пак? Подаваш ръка към светлината,търсиш края на тунела... Пази се от нея!Бягай далече! Не сънувай горещи целувки и огнени ласки за да не изгориш в тях. Не вярвай че влюбените са щастливи... Те са жалки "наркомани",дрогирани от собствените си заблуди. Не пожелавай стрелата на дявола! Отново ще бъдеш измамена,изоставена,изстинала...За кой ли път? Животът бе любов не е живот?А какво е? Един кратък миг,промеждутък от време между раждането и смъртта. Искаш да го изживееш с любов?Твоя воля! Обичай тогава.Люби силно.Раздай душата си на парчета. Всичко на този свят е временно...Страданието също.Бъди неустрашна! Гмурни се в дебрите на неизвестността.Отвори сърцето си и се отдай на чувствата,които нахлуват неканени там. Рискувай с любовта!Отново...може и да се взривиш. И какво от това?Нали затова си живяла...

Like! 2