Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.
Дамян Дамянов
Четеш с очите и докосваш душата! *ROSE*
*KISSING* *ROSE*
Без думи ме остави - до болка познато е...
*ROSE* *ROSE* *ROSE*
Много приятно съм изненадан да прочета Дамян Дамянов тук. Любимият ми поет е, а това е едно от най-силните му и красиви стихотворения... всъщност те всичките му са такива!
Liubimiat mi poet e
Ako zabeleji6 pove4eto mi blogove sa s negovi tvorbi :-)
gotino blokche *THUMBS UP* *THUMBS UP* *YES* *YES* *ROSE* *ROSE*
Blagodaria *ROSE*
ето още нещо хубаво на Дамянов
Приказка
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
*THUMBS UP* *THUMBS UP*
сраходно е ...като всички други негови творби :-)
Taka e *ROSE*
*ROSE* *ROSE* *ROSE*
Mnogo blagodaria *ROSE* *ROSE*
:-) невероятно е
*HI* *HI*