Няма да си говорим за родителите, които нямат възможност да имат деца.
Няма да си говорим и за децата, чиито родители не са тук.
Мисля си за онези деца, които биват откъснати от своето семейство,дом и свят.. Незнаещи, зависещи от чужди хора или от никого..
За
родителите на онези, изчезналите деца, които не се знае дали някога ще
се върнат. Дали са живи или не. Живот без информация. Едно
продължително очакване без ясен край.
Наскоро ми се случи да загубя
детенце и искам да ви кажа, че това бяха най-дългите минути в моя
живот. Минути в които сърцето ми биеше бясно и света ми се струваше все
по-малък с всяка изминала секунда. За щастие всичко приключи добре, но
тогава се запитах какъв ли е живота на онези, които никого не намират.
Чакат, ослушват се за телефона, дебнат, надяват се. Онези , които зад
всеки ъгъл очакват да видят децата си и на които никой не
отговаря...Хора, живеещи на границата между надеждата и отчаянието..
Ами
децата, които са оставени от родителите си и няма кой да ги гушне ..и
кой да ги успокои..? Децата, които знаят че са нежелани от собствените
си майки и бащи, но въпреки всичко копнеят и се надяват да бъдат
поискани.
Готови да простят онова в което не биха обвинили родителите си.... ?!
Нормално
ли е това? Мисля си че колкото и да е нежелано едно дете в началото, то
не може да не събуди никакви чувства с появата си ..? Това е природа
все пак... Защо едните губят, това което най-много обичат, а други го
захвърлят като ненужен предмет...?
Не знам какво и дали очаквам нещо с тази тема, просто ми се въртяха всички тези мисли ..
тъжната истина, която нпма да се промени.
На мен през недалечната '82-ра година ми се наложи да пребивавам около месец в Бургаския "Дом Майка и дете",защото имах проблеми при раждането на сина си,а в родилното на болницата по това време нямаше кувьози.Освен за своето дете съм се грижила и за изоставените,чиито "майки" имах нещастието да познавам,защото жените с проблем като моя и тези дошли да "захвърлят" "проблема" си бяхме на едно място.Така и не проумях как се изоставя на произвола на съдбата едно същество,което си носила 9 месеца под сърцето си и което носи кръвта ти и е плът от плътта ти.Аз въпреки,че бях там заради здравословните проблеми на сина ми ,бях принудена да подпиша клетвена декларация,че нямам право да разпространявам каквато и да било информация за жените,които изоставяха децата си.При нарушение на тази клетвена декларация подлежах на съд.От близо 60 жени на възраст от 15 години до 50 годишни нито една не пожела детето си.Малцина бяха тия дето сякаш им просветваше "нещо",но "приятелски" съвети от рода-"Замисли се как ще живееш като самотна майка","Ще си объркаш живота завинаги,ако задържиш детето","Ще го преживееш" и прочее набързо наклоняваха везните."Майките" черпеха за син или дъщеря,но аз никога не си взех от тия "почерпки".На всичките съм задавала един и същи въпрос-"За какво черпиш?За рожба или за туй,че се отърва от един "излишен товар"?След това обличаха цивилните си дрехи,затваряха вратите след себе си и запалили по една цигара доволно се отправяха безгрижни и "невинни" към живота,загърбвайки една "грешна" страница от живота си.Да-ТОВА ЗА ТЯХ БЕШЕ САМО ЕДНА ГРЕШКА!!!
Мога още да пиша,защото очите ми и душата ми видяха много само за един месец,а си представих нещата с месеци и години,но само спомена за оня ужасен месец ме разплаква и ме кара да си задавам въпроса-"Къде ли са сега тия невинни душици,които се оказаха само една ГРЕШКА?"Още се будя понякога нощем от този кошмар!!!!!!!!!:(((((
много тъжно!;-(