Очаквана, желана,
във бурна нощ се появи
и сякаш бе призвана,
демона да покори!
Във тази бурна нощ
без четвърт в полунощ,
Венета си роди дете,
тъй искаше да е момче!
И буря, вятър, дъжд и сова
се бореха с душата нова,
съдба чертаеше нощта,
война се водеше с смъртта !
Детето мъничко, красиво,
като зверче дере се, диво,
не иска да се примири,
родено сякаш за войни!
Но бурята навън не спира
и акушерките нервира,
суматоха е голяма -
родилката спасена, няма…
От болка, мъка във очите,
напираха без път сълзите,
каква красива дъщеря,
с характер още отсега!
Бащата недоволен е,
сумти, мърмори, мръщи се,
не иска той такава птичка,
не ще е кротка тя женичка!
С очички живи две маслинки
и бенки черни, само тринки,
такова малко човече,
отде взе сили да реве?!
Когато най после заспа,
бурята навън онемя,
вятърът се укроти,
дори дъждът спря да вали,
Венета се отпусна цяла,
уморена, онемяла!
Вярваше във чудесата,
вярваше във красотата,
във майчината обич, сила,
всеотдайност и закрила!

Когато се родих,
чувствах се щастлива.
Когато се родих,
бях мъничка и мила.
Когато се родих
светът за мен бе всичко.
Когато се родих
обичах мама, всичко.
Когато се родих
теб някъде съзрях
в сънищата бели
плаках и мечтах.
Когато се родих
всичко в мен ревеше.
Когато се родих
душата в мене спеше.
Когато се родих
обичах всички хора.
Когато се родих
не знаех, че изгора
за някого ще съм.
Животът мой бе сън -
кошмарен, сладък.... Грешен
живот, тъй жалък, смешен,
красив, богат и беден,
беше ми потребен!



Родих се слънчева и бяла,
от рано света опознала,
раздавах сърце и душа,
раздавах любов, светлина,
цветя раздавах и плам,
обичах, обичам, но знам,
че някъде горе в небето,
там ме тегли сърцето,
там ще намеря покоя
на душата изстрадала моя!



Небе! Лъчи!
Във мене музика звучи.
Мелодия душата ми залива,
дали съм аз съм щастлива?
Птицата във мене пее
за свобода копнее,
в очите ми прозират
облачета сини.
Ах, години!
За малко спрете!
Нов живот ми подарете!
Различно искам да живея,
различно да се смея,
фортисимото в мене спрете,
песента с морденти украсете!

http://www.youtube.com/watch?v=kwZgdjif7gI



Събуди се,мамо, помогни,
разпъват ме на кръст,стани!

Мила мамо, научи ме,
ако трябва покажи ми,
как доброто в мене да запазя,
без чужди интереси да погазя?
Как сърцето си в лозов лист да свия,
да го запазя от проклета орисия?
Как с душа тъй болна, силно наранена,
да се запазя силна, несломена?
Жена за вечни времена,
жена достойна за дела -
човешки и добри,
дела присъщи за жени -
борбени, красиви,
жени влюбени, щастливи.
Но мила мамо ти не позна,
че жертва съм на родова карма.
Решена ли съм аз сега
да жертвам себе си? Съдба.
Властва злобата и завистта!

http://www.youtube.com/watch?v=PPUv8FL5gVo

Целувки от мене на всички добрички!
От народната певица и после даскалица!
Секира или не тя честна със вас Бе!
Не ви напускам, ще празнувам....
но къде сега умувам.
В Плевен няма да е, знайте,
защо ли, ха, сами познайте?
С много обич на тези, които заслужават
и не спират да ме обожават!

Like!