Самотата е поредната ми придобивка. Сдобих се лесно с нея - не повярвах на последния човек,
който вместо цвете ми поднесе лош комплимент.

Самотата е едно кълбо. В началото е малко и ти се струва невероятно точно на теб да ти се падне да го навиваш. Но то бързо расте - днес няма с кого да изпиеш сутрешното и следобедното си кафе, вечерта хората отиват на дискотека, а ти обикаляш около музиката - подобно на пеперуда,
мамена от светлината.За другите съществуват радостите шегите, бликащите очи на отсрещния,
а на теб ти се падна тъгата. Кълбото се увеличава днес, утре. Знаеш, че и след ден ще бъдеш сама
и след седмица пак. А уж огледалото "казваше" , че си привлекателна и млада, че имаш безкрайно
много шансове. Да, но дори няма кой да подържи за минута ръката ти, да те докосне с поглед, да те излъже...
Няма кой, момиче! А ти виждаш: часовете си отиват и годината ще се изниже. Все сама ли ще я караш , мила моя?
А сили за самотата събра ли?

Самотата не е измислена кула от неангажиращи млади личности, а тревожна реалност, вратата,
която трябва да отключим или дори да разбием, за да нахлуе светлината и прогони черните мисли. Замисляме ли се защо много хора намразваме, а никого не заобичваме...
Нима самотата прави човека само щастлив или само нещастен? Нима тя не насочва мечтите на самотника отново към хората, нима тя не връща силите на отчаяния, отхвърлен от обществото.
Самотата е като болката и радостта, появява се точно тогава, когато човекът трябва да бъде спасен.Самотата е като детството, като любовта. Ако я нямаше, животът ни щеше да бъде скучен и равен.
Искам да вярвам, че ще се събудя с вик от любов. Самотата се бои от споделената любов.
Любов, ако си жива , обади се!
Навярно това означава, че искам да живея.

Тази информация е взета от вестник "За дома" от 1995 година.

Like! 6