На кого ли не се е случвало? Началникът ни дава някаква задача, ние кимаме утвърдително и сме убедени, че всичко ни е ясно. След това се оказва, че той изобщо не си е представял така нещата. Подобни ситуации се случват и с колегите, и вкъщи, и с приятели... Къде става разминаването?

Обясненията отнемат време
В напрегнатото работно ежедневие избягваме да задаваме допълнителни въпроси. Според психолозите повечето хора смятат, че ако затрупат шефа си с уточняване на крайни срокове и други питания, ще оставят у него лошо впечатление. Или се притесняват, че го задържат, а той винаги има важна работа. Затова много служители предпочитат веднага да кажат „Ясно, шефе“, за да бъде той доволен. Понеже времето ни притиска и ни е неудобно да признаем, че нещо не ни е съвсем понятно, стигаме до много недоразумения.

Да, да, много добре те разбирам!
Да прекъснем другия, докато говори и да кажем „Да, бе, да“, „Ясно ми е“, „Много добре те разбирам“ на първо място е невъзпитано. Освен това като не се изслушваме, поставяме началото на много разминавания. Дори двама души да мислят, че виждат, разбират и чуват нещата по един и същи начин, всъщност не е точно така. Ако посъветвате мъжа си да си купи риза в цвят „пепел от рози“, не е изключено любимият ви да се прибере вкъщи с тъмнолилава риза. Затова психолозите предупреждават, че всеки възприема предложението , заръката, въобще каквато и да било информация, различно.

Различни хора – различни разбирания
Причината за недоразуменията не винаги е, че не внимаваме какво ни казва другия и го прекъсваме. Важна роля в процеса на разбиране играят още: личният опит, различната светлина, в която виждаме нещата, различията в характера, както и настроението, в което сме в момента. Не бива да забравяме, че отговорността за това, което сме разбрали или не сме разбрали, в крайна сметка си е наша. Едва ли ще можем да се оправдаем, че точно в този момент не сме били в настроение. Нито шефът, нито любимият ще прояви толерантност.

Най-малките итехният речник
Малките деца имат беден речник, по-трудно комуникират и вечно заетите им родители не успяват да намерят време, а понякога и сили, за да общуват с тях, да си поговорят, да им прочетат приказки. Често единственото място за разговори се оказва на масата по време на вечеря, когато шансът да се събере цялото семейство е най-голям. Но дори тогава понякога се чува: „Мълчи и яж!“, „Моля те, спри да говориш!“, „Стига с приказките, ще ти изстине яденето“. Разговорите на маса не бива да се забраняват. Те не само помагат на общуването, но и на храносмилането, категорични са специалистите.

Словесна пропаст между поколенията
Психолозите споделят, че често срещан проблем, с който се сблъскват родителите, е, невъзможността да се разберат с децата си в пубертета. Майката и бащата се опитват да ги научат да поддържат ред в стаята и в мислите си, да си поставят цели и да ги следват, да са организирани и дисциплинирани, да градят авторитет. А тийнейджърът гледа учудено и заявява „Не разбирам за какво говориш“. Според психолозите става дума не толкова за неразбиране, колкото за бойкот. Хлапетата се противопоставят на родителските опити да ги поучават или просто не им се водят сериозни разговори.

...а след пубертета
Когато обаче наследникът е на 18 г., би трябвало вече да проявява разбиране по тези теми. Как обаче ще реагира зависи не само от годините, но и от това доколко е свикнал да разговаря с родителите си. Ако не сте му създали този навик досега, ще трябва стъпка по стъпка да се приближите до детето си. Не на последно място ще се наложи мама и тате малко да си модернизират речника (става въпрос за думи като гугъл, тунинговам, ъпгрейдвам, фешън и т.н.)

Внимание!

Кой е събеседникът
Много важно е да се внимава не само как се говори, но и с кого. От огромно значение е дали разговаряте с работник или с университетски преподавател, с вярващ или с атеист, с домакиня или с бизнесдама, с жена или с мъж. С оглед на това добре помислете, преди да говорите. Съобразете се с какво бихте могли да озадачите или обидите, макар и неволно, събеседника си. Говорете бавно, за да имате време да подбирате думите си.

Чувам, но не слушам
Припомнете си колко пъти докато някой (началник, колега, съпруг, дете, родител, приятел) ви е говорил нещо, вие сте си мислели за друго. Това не само ви пречи да се разбирате, но може и да обиди събеседника ви. Следващия път, когато усетите, че слушате, но не чувате, се съсредоточете. Опитайте се да хванете мисълта на човека срещу вас оттам откъдето сте се заслушали. Ако не успеете, не се притеснявайте да задавате уточняващи въпроси. Рискът е другият в упрек да повдигне вежди и да каже „Нали преди малко ти го обясних“. Ако изпуснете целия разговор, реакцията на събеседника ви може да бъде доста по-неприятна от укорителен поглед . Естествено, има хора, които с чиста съвест можете да слушате с „половин ухо“ – например бъбривата и досадна съседка.

Най-чести пречки при общуването?

•Съвременният човек е по-голям егоист. Той гледа предимно своите интереси, слуша своите мисли, а не изказванията на събеседника си.
•По-добре се разбираме с компютъра, а пък и с него прекарваме повече време, отколкото с хора.
•В компанията на семейството си мълчим, защото искаме малко тишина и спокойствие след тежкия работен ден.
•Предпочитаме вместо да си говорим, да гледаме телевизия, да слушаме музика, да четем вестник.
•Не смеем да изразим мнението си и да го защитаваме, затова избираме да мълчим.
•Лесно се отегчаваме и разговорът ни доскучава.
•Приемаме градивната критика или дори най-невинното напомняне като директна нападка.
•Не умеем да намираме време за разговори.