Научихме се да завиждаме, а забравихме да се радваме.

Превърнахме децата си в огледало на неосъществените ни амбиции, а забравихме да им разказваме приказки.

Научихме се да ги заразяваме с нашите неврози, а забравихме да се грижим за душите им.

Превърнахме връзките си в търговски отношения - кой какво очаква и какво предлага. Днешните двойки са като юридически издържани трудови или търговски договори - с права, задължения, бонуси и неустойки...

Научихме се да се преценяваме и анализираме, а забравихме да се обичаме и уважаваме, да се разбираме и приемаме, без да налагаме своите правила и изисквания. Забравихме, че не можем да променяме никого, ако той сам не изпита нужда да го направи за нас.

Превърнахме мечтите си в абсурдни виждания за това, какво трябва да притежаваме, а забравихме, че сме тленни и вещите остават тук и след нас, защото душите ни нямат багажни отделения и нищо от тях не вземат със себе си.

Научихме се да трупаме, а забравихме да се смеем, да танцуваме и да пеем под душа или на горската поляна.

Превърнахме живота си в сложен лабиринт от ежедневни грижи за материалното, а забравихме да дишаме свободно и дълбоко. И все повече започнахме да се задушаваме от тревогите си!

Научихме се да пресмятаме - кой колко взел, кой колко дал и кому какво трябва да върне - пари, вещи, омраза и завист...

А забравихме да живеем!

Животът би бил толкова лесен и достъпен, ако успеем навреме да се спрем в бясното препускане след целта сами да си го усложняваме!

И най-важното - ако се научим просто да го обичаме и живеем!

Всеки ден!