Visnaturalis's blog

Текат минути часове и дни,
в безспирен бяг безмълвно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого , но идва ден,
когато по пътеки осветени
от блясъка на слънце озарен
с изопнати от кръв прохладни вени
ще спреш за миг, внезапно покосен
от мисъл : "Младостта е изживяна!".
И как ли ще признаеш ужасен
пред себе си че тя е пропиляна.
И истински все още не живял
деня ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал,
със трескави очи и ужас леден...
Към слънцето с пресъхнали очи
съсипан, прежаднял ще се катериш,
но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш.
.... Защото си съвсем…

 2. 3. 4. 
За теб той беше всичко. Не само баща. Приятел. Учител. Оня, на който искаше да приличаш, като пораснеш. Нищо, че пиеше. Кой не пие. 
Привързаността и обичта ти към него беше дори по голяма, от тази, към майка ти. Той беше твоят герой. Голям и силен. Войник. 
От поредната мисия се върна без лява ръка. Парче от граната. Гангрена. Ампутация... 
"Инвалид" - прочете в речника. "Болен, нетрудоспособен човек" 
- Ебаха ми майката, мойто момче - каза оная вечер. - Инвалидите не могат да служат. В пенсия. Мизерна пенсийка. Педерасти! 

Когато нощем се напивам с блусове 
и хвърлям тежката любов зад борда
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда.
Душата нощем търси болна думите,
но сблусква се навсякъде с мълчание,
обречена в мечти и във безумие
открива своето свещенно знание.
Душата ми над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани.
Поглежда те с очите есенни
и падат сълзи в топлите ти длани.
Когато нощем ме опива самота
със вино тежко, огнено и живо
към теб се спуска моята душа
и тръгне ли по пътя е.. щастлива

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.



Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. Хр. - 43 г. пр. Хр.)

 

Всички знаят историята на Пигмалион, който се влюбил в статуя от слонова кост ( изработил я в уединение, което избрал пред компанията на падналите жени ), как помолил Афродита да я съживи, как на богинята и се скъсало сърцето от умиление, как изпълнила молбата му и как накрая той заживял щастливо със своето творение. В реалността този мит се осъществява на обратно С големи усилия и много любов простосмъртните успяват да превърнат любимия човек в статуя. После го разлюбват.

Красивият стадий на всяка връзка е алтруистичният Тогава двамата проявяват максимална толерантност към недостатъците на партньора си, щастливи са от незначителните му жестове, трогват се от откровените му глупости, преувеличават достойнствата м. Отдават му/и цялото си одобрение и всичката си любов без да очакват нещо в замяна. Време на активна размяна на позитивни духовни съдържания и взаимно обогатяване. Единствената им цел е да бъдат допуснати отвъд чертата, за да се раздават. Ако стане – поникват им крила. Ако не стане – влачат се като пребити кучета.