2. 3. 4. 
За теб той беше всичко. Не само баща. Приятел. Учител. Оня, на който искаше да приличаш, като пораснеш. Нищо, че пиеше. Кой не пие. 
Привързаността и обичта ти към него беше дори по голяма, от тази, към майка ти. Той беше твоят герой. Голям и силен. Войник. 
От поредната мисия се върна без лява ръка. Парче от граната. Гангрена. Ампутация... 
"Инвалид" - прочете в речника. "Болен, нетрудоспособен човек" 
- Ебаха ми майката, мойто момче - каза оная вечер. - Инвалидите не могат да служат. В пенсия. Мизерна пенсийка. Педерасти!   

- Моля те! - майка ти прошепна през сълзи. - Поне пред детето не псувай! 
- Глупости! Той вече е голям, нали сине! И разбира всичко, нали, боец! 
И със замах изхвърли ненужния речник през балкона. 

След два месеца напълно престана да пие. Взе настаро една "Лада", намери отнякъде някаква табела "Такси" и започна да излиза нелегално по нощите. Не че много хора се навиваха да се возят при еднорък шофьор, но все пак изкарваше повече от нищожната "инвалидна пенсия". 
Докато една февруарска нощ не качи късмета си. Дебел, пиян, костюмиран тип (собственик на две банки), забравил кой знае при коя курва телефона си (поради което не могъл да извика шофьора си) му махна на улицата. Оказа се също ветеран. Бивша барета. Уволнен за провинения. И завъртял "бизнес". 
След година, баща ти вече возеше в бял "Меркюри" дебелата му, тъпа жена. В Швейцария му бяха поставили съвършена протеза - изглеждаше като истинска ръка. Купи ти най-скъпия "BMX", а на майка ти - червена "Тойота", нова усмивка и силиконови цици. И вече никой, никога не нарече баща ти "Инвалид" 
А за вас, той просто беше бог. 

" Не си прави кумир и никакво изображение..." 

5. 
- Кога ше се прибира тоа капут, бе, писна ми да висна в шибания вход. 
- Шефа каза, че винаги около осем... Все едно, нали ти се каза, че само днеска е без охрана. 
- Опаа, тва не е ли той? 
- Да. Давай, излизай! 
........................................ 
- А, бе братле, колко е часа" 
- Един Господ знае, часовника ми е спрел. 
Два изстрела. Първо в гърдите. После в главата. 

" Не произнасяй напразно името на Господа, твоя Бог..." 

6. 
- Мене ми е през кура, личния ти живот, ясно! Има такова понятие - "трябва". Фирмено понятие. Даже е "Трябва, и хич не ме ебе, като ти не можеш - друг ше може" 
- Но аз наистина съм страшно зает. Вече съм обещал. Все пак събота е почивен ден. Не очаквах, че ще трябва да бачкам. А от това наистина зависи страшно много - имам пред вид в личния ми жи.... 
- Личният ти живот, идиот смотан, се определя най-напред от кариерата. Запомни това. Накратко казано - не дойдеш ли в събота - търси си друга работа. С по-лоялен шеф и по-либерален график. Ясен ли съм? 

На едната везна - петцифрена заплата в зелено, и то при твоето досие и присъди, личен шофьор и кабинет. На другата - дреболии. Сватбата на брат ти. Раждането на сина ти... 

" Помни съботния ден, за да го светиш, и не върши в него никаква работа..." 

7. 
Отначало ти се страхуваше от него. А и се срамуваше. Затова не каза на никого. След това, когато в тези непонятни, но болезнени за тебе забави, започна да взима участие и неговият смърдящ, брадясал, приличащ на злодей от приказките събутилник, ти не изтърпя и разказа всичко на майка си. 
Тя, като по чудо беше на себе си - седеше на заринатата в бутилки и мръсни съдове кухня и повръщаше на масата. 
- Мамо, мамо - плачеш, малкото ти момичешко телце се тресе в такт с хлиповете - Мамо, татко и чичо Мони ми направиха лоши неща. Болни неща. С пиш...... 
- Ха, глей, глей путката малка... - изхълца и те хвана за косата най-скъпия и най-близък за теб човек, - А па аз си мислех, че на тоя нещастник отдавна не му става... Изчезвай оттук, кво си са разревала, курва малка.... 
И пиянски се изсмя. 

"Почитай баща си и майка си..." 

8. 
Ти за първи път ги видя в съда. Иззад пелената на всеобемащата безнадеждност, болка и мъка, все пак ги разгледа - нормални на вид, най обикновени, средностатистически младежи. Как са могли? Как и защо? Защо? Десетки пъти бяха забивали отвертката. В тялото на жена ти. 
Единият с издевателски тон разказваше всичко, с такива непоносими подробности... Ти не на шега се питаше дали би могъл да прегризеш решетката, отделящя ги от залата и да разкъсаш със зъби наглите им млади гърла... 
На тоя, който разказваше, му дадоха петнадесет години. На втория, поради липса на доказателства - половин година - за укривателство, или нещо такова... Ти не успя дори да изслушаш докрая. Крещя диво, нахвърли се на полицаите... Те искрено се стараеха да не те бият, отблъскваха те и те спираха, ти кошмарно псуваше съдията, повалиха те, после бой, килия, разговор с психолога, също едва не завършил с побой, после в къщи, а там....болка,... болка,...болка... Изостряща се нощем дотолкова, че виеше, като куче, ронеше мазилката с кървящи нокти... 
До тоя момент - след шест месеца. Когато го чакаш пред кооперацията, в която живее... Афекта вече го няма. Останала е само трезвата, спокойна радост на ловеца, който най-сетне е заклещил дългоочакваната, рядка жертва. 
А подаденото сутринта заявление, за кражбата на пистолета ти, както и спокойната ти увереност, че твоето присъствие на друго място, в този момент, ще бъде потвърдено от най-малко пет свидетеля, придава на ситуацията почти игрови привкус. Игра, в която ти си с cheat... 
Ти имаш свое правосъдие. А другото - тяхното.... да си ебе майката!... 

"Не убивай..." 

9. 
Безплатна медицина. По-лоша от болест. И мирише по-лошо. 
Старец. Бивш затворник. Беден. Никому ненужен. Статистическа бройка, която скоро ще премине в друга графа... Ужасни болки. Всяко посещение при него е точно толкова мъчително, колкото и нравствено необходимо. Изход има, но докторът - катил, не се поддава нито на молби, нито на заплахи. 
- Не мога да ви го родя тва лекарство бе! Или кво, да не би да искате със собствени пари да го платя? Ние и така му помагаме, с квото може, ама без циклоетанол.... 

А на теб пред очите ти е все оня весел, усмихнат дядо, с татуировки по ръцете, от далечното, смътно мъгливо детство, който грижливо те учеше как да се биеш. 
- Запомни, мъник - мъдурките, дроба, тук отдясно, и брадата прикривай. На други места, и да та ударат - през тва ти е, почти не боли... 
- Защо го учиш такива работи? - кара се баба. 
- Ти да мълчиш! Патка! Няма да лигавиш детето! Аз по-добре знам, кво му тряа на един мъж. 
................................. 
Нощен тролей. Почти празен. Ако не броим лелката на предната седалка и тоя тлъстия, дето се примъкна при теб и ти приказва пиянските си глупости. Вони на спирт. Качествен. 
Най после заспива. Така се е облегнал, на тебе, че от вътрешният му джоб изпада върху коленете ти дебел, кафяв портфейл от скъпа кожа. Пълен. 
Оглеждаш се. Лелята отпред е потънала в шала си. И в размисли за нещо свое. Тролеят наближава празна спирка... 

"Не кради..." 

10. 
Сватба. На най-добрият ти приятел - колкото и тъпо да звучи. Мътно и весело. С нарастваща мътнота и веселба. Ти танцуваш с булката. Мамка му, колко е хубава... Но ти не си младоженеца. Ти си само свидетел. Кум. Голямата фигура... 
А той - младоженецът, вече втори час е в банята, повръща ли, спи ли,.....май много му дойде щастието... А ти танцуваш с нея вече шести танц, и постоянно си напомняш, че жената на приятеля - това е свято нещо... Но оня долу не слуша. Или не разбира. Втвърдил се е до болка. Подпира я малко по надолу от пъпа... И сега дори самата дума "свято" ти се струва смешна... 
А тя, кучката все повече се притиска и се търка в теб... 

"Не пожелавай жената на ближния си..." 

Живот. Смях. Страх. Усмивка. Болка... Прости на всички. И на себе си. Винаги има защо. 

1. 
"Аз съм Господ, Бог твой! Да нямаш други богове освен мене!"

Like! 9