Svetli4a's blog

Kak 4ovek se promenq tolkova byrzo,az ne znam,i prevru6tam se az v negov 6aran.Vsi4ko tolkova burzo se slu4i,po lo6o edva li 6te6e da se polu4i.No kakvo e to lujata,nai-izmamnoto ne6to na zemqta.Licemerie,al4nost i kovarstvo,dovedoha te do tova nahalstvo.Nqkakyf dolen selski tip,ubi tova priqtelstvo.Priqtelstvo s godini se gradi,no samo za sekundi ti go razru6i.Obi4ah te,da,ne e trudno da go kaja,a daje mislq 4e go i dokazah.E tova be vsi4ko mejdu nas,i kaji na onq pede**st,4e jivota s radost prodyljava,lubovtta kum tebe izblednqva 

Отдавна на земята си родена,но аз отново днес ще те създам.Да бъдеш първата любов за мене,аз нови чувства ще ти дам.Ще ти предложа закъсняла среща,и тя ще бъде първата за нас.Очите ми са две венчални свещи,които чакат сватбения час.Подай ръка.Света ще стане хубав,макар да идвам късно и суров.Последен може в тебе да се влюбя,но ще ти върна първата любов. 

Превърнах в облак твойте коси,и вятъра ги вдигна нависоко.Превърнах аз очите ти в звезди,и те изгряха толкова високо.Превърнах аз ръцете ти в криле,и с птиците излитнаха високо,превърнах те над себе си в небе,и ти сега си толкова високо. 

Колко трудно е да впечатлиш една жена,а после колко често те ревнува тя.Страь в очите и е всяка,която само тебе чака.Доказвай и с думи мили,колко очите и са красиви.Подарявай и цветя,те радост носят на всяка жена.Научи я тя да те обича,и от любов по теб да тича.Рози,пръстени,цветя,за тях жадува всяка хубава жена. 

Винаги ще имаш място в сърцето мое,то,което бе изцяло твое.Но на волята на другия се подчини,и мечтите наши ти разби.Гали ли той твоите коси,целува ли така красивите очи.Аз вярвах че с теб съм в рая,рая,рая от безкрая.Замисли ли се само колко те обичах,колко лудо дрехите ти с думи аз събличах..И навярно тук това е края,пишейки стиха в тази стая ..

Ненадейно нещо май се случи,стрела любовна сърцето ми олучи.В мислите ми сега си ти,ти сърцето ми плени.Да го дам на друга аз сега не мога,и обичам те кълна се в Бога.Ти стопли моята душа и накара ме да вярвам в чудеса.Накара ме да мечтая,и тебе да желая.Сега жадувам,сутрин до теб да се сабуждам....

Ти бе слънцето,бе луната,бе смисъла в душата.Но някой явно е решил,всичко между нас е провалил.На любовта ми гръб обърна,и ти в пепел я превърна.Само знай,че беше ми прекрасно,и обичах те ужасно много.И защо кажи,от мен си тръгна ти...

Ден за ден мечтаех,с твоя аромат ухаех.Щастие се беше възцарило,мъката от болката бе изтрило.Но по всичко си личи това е края,колкото и да не искам сега да го призная.Бе ти рая от безкрая,и безкрайно ме омая.Но омръзнах ли ти аз кажи,сърцето ми от болка то кърви.Защо така се случи,защо си мислехме че ще се получи? Но уви безсмислено е да гадая,сигурно сърцето твое друг омая.

Нещо с мен се случи,като куршум сърцето ми олучи.Влюбих се в теб,от мига в който те видях,и веднага аз разбрах,че без теб ако бъда ще е грях.Затова сега реших,и този стих ти посветих