hellish's blog
Обичам те! - но не знам дали
със тези думи ще успея да опиша туй що в сърцето ми събуди.. Надали..
Изричам ги наум, и знам че все така ще бъде..
Дали ще викам за да чуе целия свят, или ще си мълча.. ? Май няма голямо значение...
Слънцето
изгрява в очите ми при всяка мисъл за теб и всеки път когато зърна
лицето ти се чувствам цяла.. Капка роса, поляла сънливите цветя и дала
им живот за сетен път ..и тази сутрин се събуждам с усмивка.. и с
мисълта за теб. Чиста и прозрачна, каквато е и душата ми.
Самотен
остров .......и златен пясък влизащ в дуел с бистрата вода... всеки
удар - водна стихия..предизвикана от спомена за онзи миг в който видях
небето там, където не бях подозирала че може да бъде - в очите ти.
Добре помня онзи момент .
Чисто, красиво, ясно.. лятно синьо протягащо ръцете си към мен..
Не знаех техния вкус,но чуствайки тежеста им и паренето в очите си можех да си представя,че не са никак сладки.Отново съм на никъде и точно там, където трябва да бъда или поне където съм...Думите са толкова излишни в подобни моменти, но си нямам никого другиго с когото да споделя каква драма е моето най-голямо щастие.
Гъвкавото ми, издръжливо сърце ме отнесе в списъка на обречените, (зашо не се счупи веднъж завинаги..)oнези за които няма начало и няма край.За които всяко разбиване на сърцето е просто поредното и никога последното.Песимисти надарени с нестихващ оптимизъм и желание.. да могат просто да..обичат.Хора, за които всяка следваща секунда е надежда..и несполуките тихо чезнат в сянката на чувствата.. а те са толкова силни,че на фона им нещастията бледнеят и изчезват за миг. Парадоксално - колкото повече осъзнаваш,че няма път, толкова повече вървиш и вярваш... Ако можеше във всяка житейска ситуация да реагираме по този начин, вероятно шяхме да бъдем непобедими.
..Oбичам начина по който съживяваш всяка нота, начина по който изказваш всяка мисъл и погледа с който караш другия да осъзнае твоето разбиране и подкрепа.. много се спъвах и падах докато вървях по този път.. но отново съм права и продължавам.. понякога си поплаквам защото в мен се прокрадва съмнение...не ми се пише повече - тъжно ми е , но не ми е студено, защото знам,че те има ...
На много места съм го правила.. Може би защото когато
човек има нужда да говори, трябва задължително да го направи. Може би и
защото човек изпитва нужда да сподели красотата, която самият той е
преживял.''Опитвам се да ви разбера'' много често е ''опитвам се да се
разбера''.
Чаках те толкова дълги години. Запазен в мисли ненараними от
времена и животи преходни, клех ти се във вечности... - аз помня, а ти?
Меланхолията е неизбежна част от пътя към прераждането на духа.
Някои песни казват това-онова....текста е интересен